06/01/2020
УЧИТЕЛЯ: Ако природата не оправяше и не оправя работите ни, и до днес още щяхме да бъдем в ада. Затова, като паднеш някъде, кажи си: За добро е. Като изправяш една грешка, кажи си: За добро е.
Носиш един чувал, пълен с жито, сто килограма тежък. На чувала има една малка дупчица, от която, отвреме-навреме, падат по няколко зрънца. Ти мислиш, че това е загуба, а всъщност, не е. Вън е студен, зимен ден, земята е покрита със сняг. Малки птиченца виждат зрънцата и задоволяват глада си с тях. Те благодарят на Бога за зрънцата. За добро е, че има дупчица на чувала. Носиш едно шише с вода, от което, при движението, се изливат няколко капки. Не съжалявай, че си изгубил малко вода. Кажи си: За добро е. Те са паднали върху сухата трева и са я оросили. Вървиш сърдит, недоволен, с мрачно лице, готвиш се да се караш с някого. Както вървиш, спънеш се и паднеш. – За добро е. С падането ти се отказваш от желанието да се караш. Като пада, човек изправя нещо в себе си.(…)Помнете: Всичко, каквото става в разумната природа, е за добро. Хората се бият, за добро е. Гладуват – за добро е. Обичат се и се мразят – за добро е. Боледуват – за добро е. Оздравяват – за добро е. Тази е истинската философия. Като дойде до нея, човек влиза в съгласие с разумната природа и разбира величието на Бога. Казваш: Гладен съм. – За добро е. (…)Помни: Всичко, което става в света, е за добро. То става, за да се запознаем с любовта, да се запознаем с мъдростта, да се запознаем с истината. Всичко в света става, за да се запознаем с живота, със знанието и със свободата.
ЗА ДОБРО Е, 1943, ООК