18/05/2026
Интересно нещо са трендовете. Събират, разделят, ожесточават, но най-вече показват вътрешната същност. Дори не толкова със защитаваната позиция, защото забелязвате, че понякога се разминавате рязко в мненията си с хора, с които често сте съмишленици по много въпроси..
Какво обаче свързва хората дългосрочно? Това категорично е отношението към останалите, включително когато не сте съгласни с тях. Много е масов проблемът с незачитането на чуждите позиции. И то до степен на неуважително отношение и погазване на чуждото достойнство.
Това не се изчерпва изобщо до социалните мрежи. Преди малко прочетох за мъж от Търново, който стрелял с прашка по деца, защото вдигали шум. Дори тук съм сигурен, че ще има полярни мнения.
Това нашето не е нормална изнервеност. Псуваме този и онзи политик, че ни предавал, музикантите, че били пошли и сатанисти, футболистите за лигавщината им. Но истината е, че всичко това е продукт на нашата обществена тъкан.
В България обществените науки не са на почит и никога не са били. Преди поне сме произвеждали качествен научно-технически елит. Но при нас намирането на пътя към себе си, се разглежда като езотерика. Да не говорим изобщо за разбирането на исторически процеси, формиране на архетипове и порастване до степен, в която да разбираме разликата между желано и възможно.
Без да се правя на психолог, предполагам това се дължи на неясното поставяне на граници като деца. Защото за едни неща ние сме страшно примирени и все се чудим дали някой ще ни ги позволи, а за други брутално минаваме границите на приличие и влизаме с мръсни обувки в нечие лично пространство, накърнявайки чуждото достойнство .
Подразним се на Иво Мирчев примерно и си го изкараме на някой обикновен любител на Крафт бира или соево лате. Последното е закачка, а не рамкиране, че някой пак ще се разсърди.
Говоря в множествено число, защото такова нещо е обществената отговорност. Дори аз лично да не подхождам по този начин, си оставам част от средата тук. И също съм нейн продукт. От тази гледна точка всеки един от нас има възможност да влияе по отношение на това дали ще проектира осъдително отношение към чуждата гледна точка или уважение и зачитане.
Когато преподавате на деца виждате нагледно силата на личния пример. Децата са като огледало. За възрастните мрежите са социален отдушник, но те са придобили статус на паралелна социална реалност.
Знам, че в днешно време със социалните науки трудно ще си изкарате хляба. Но пък винаги можете да намерите време да прочетете малко история и то през биографии и лични преживявания. Завършеният човек може да решава продоволственият въпрос с всякаква дейност, но е важно да разбира няколко основни принципа. На геополитическата физика, на обществените отношения и на историческите процеси.. За да може правилно да разбере мястото си в света.
Същевременно като прашинка, атом и собствена вселена. Разбира се, това е урок, който се учи цял живот. Но си мисля, че единственият достоен път е този на познанието и уважението. Останалото е его и суета!
Тодор Беленски
