Издателство Сатори

Издателство Сатори Издателството цели утвърждаването на български автори и създаването на просветена среда от четящи хора! Присъединете се към нас!
(3)

Сервиз и ремонт на компютри, принтери и копирни машини.

08/06/2026

Минаха години от това изказване, но за жалост нищо не се промени за България

#професорИвоХристов #България

04/06/2026

Преди 146 години българският лев се ражда заедно с младата българска държава. Той преживява войни, преврати, национални катастрофи, икономически кризи и политически експерименти. Оцелява тогава, когато много други символи на българската държавност изчезват.

Левът не беше просто средство за разплащане. Той беше знак, че България има собствен път, икономика и финансова независимост.

Разни семпли умове ни казват, че това е само една техническа промяна. Че няма значение дали в джоба си държиш левове или евро. Но защо тогава уважаващите себе си държави пазят толкова ревностно своите национални символи? Защо историята и паметта продължават да бъдат важни?

Една държава не изчезва изведнъж. Тя губи част от себе си стъпка по стъпка - когато се отказва от своите институции, традиции и символи. Българският лев беше повече от парична единица. Той беше частица от българската държавност.

Която губим заедно с достойнството си като нация и желанието да решаваме собствената си съдба!

Тодор Беленски

Най-голямата грешка, която поколения наред ни е предавана от родители на деца, а преди това от техните родители е убежде...
02/06/2026

Най-голямата грешка, която поколения наред ни е предавана от родители на деца, а преди това от техните родители е убеждението, че ако проявяваме достатъчно търпение, нещата сами ще се променят. Всичко започва с познатото: „Не обръщай внимание.“

Съвет, който понякога е полезен за дребните неща в живота, но се превръща в опасна заблуда, когато го прилагаме към несправедливостта, лъжата и безразличието. Проблемите не изчезват, когато ги пренебрегваме. Те просто растат в тишината на нашето мълчание.

Тази възхвалявана търпимост рядко се отплаща. С времето свикваме да затваряме очи. Свикваме да подминаваме и да приемаме за нормално онова, което не е нормално. И в един момент, когато се появи някой, който се опита да ни отвори очите, ние не му благодарим, а му се сърдим. Защото истината е неудобна, а навикът към примирението е силен.

Затова днес си струва да си припомним думите на Ботев, които звучат болезнено актуално и след повече от век:

„Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата!“

Може би най-големият урок, който трябва да предадем на децата си, не е да търпят всичко, а да различават кога търпението е мъдрост и кога е отказ от отговорност. Да знаят, че свободата не се губи изведнъж. Тя се губи всеки път, когато изберем да не виждаме, да не питаме и да не действаме!

Надежда Беленска

Ситуацията в Северна България през последните дни е една от най-тежките от години насам, като най-силно засегнати са обл...
26/05/2026

Ситуацията в Северна България през последните дни е една от най-тежките от години насам, като най-силно засегнати са областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и части от Централния Предбалкан. На много места за по-малко от час са паднали количества дъжд, равни на месечната норма.

Потопът изглежда като поредното тежко наводнение, но всъщност е много повече от това. Той показва как няколко дълго натрупвани процеса започват да се наслагват едновременно - климатична промяна, остаряла инфраструктура, отслабена държава, демографски срив и промяна в самата география на българските реки и градове.

През последните години България започва да влиза в различен климатичен режим. Валежите не стават просто „повече“, а по-екстремни и по-концентрирани. Това се вижда ясно в данните на НИМХ и в анализите на Climateka.

https://climatebg.org/nimh-opasnite-meteorologichni-yavlenia-u-nas-shte-narasnat-otchetlivo-prez-sledvashtite-desetiletia/?utm_source=chatgpt.com

Учените от години предупреждават, че Балканите ще бъдат сред най-нестабилните региони в Европа по отношение на резки климатични промени.

Преди основният модел беше различен. Валежите бяха по-дълги и по-равномерни. Днес все по-често се появяват кратки бури с огромна интензивност. За по-малко от час пада количество вода, близко до месечната норма. Това променя изцяло поведението на реките и на градската инфраструктура. Канализацията няма време да поеме водата. Малките реки се превръщат в приливни вълни, а деретата започват да действат като ускорители. Именно това се случи в Северна България.

Този процес има ясен физичен механизъм. По-топлата атмосфера задържа повече влага. Това е добре установен научен факт. При повишаване на температурата въздухът може да съхранява повече водна пара. Така бурите натрупват повече енергия. Когато се „отключат“, валежът става много по-интензивен. Затова климатолозите говорят не просто за затопляне, а за усилване на екстремните явления.

Но климатът не е единствената причина. Истинският проблем е, че инфраструктурата на България е проектирана за променящия се климат. Огромна част от ВиК мрежата, канализацията и защитните съоръжения са изграждани преди десетилетия. Те са изчислявани за съвсем различен тип валежи. Днешните екстремни бури често надхвърлят проектния им капацитет. Това означава, че дори сравнително кратък порой може да доведе до срив на системата.

Северна България е особено уязвима. Причината не е само географска. Районът има комбинация от стръмен релеф, обезлюдени общини и ограничени бюджети. Това означава по-малко поддръжка на дерета, мостове и речни корита. В много населени места инфраструктурата е физически остаряла. Част от съоръженията дори не са проектирани за сегашните обеми вода. Така климатичният риск постепенно се превръща и в икономически риск. Бедните райони стават по-уязвими към екстремни явления.

Именно тук можем да видим връзката с Карловско през 2022 г.. И тогава проблемът не беше само дъждът. Истинската катастрофа дойде от натрупани структурни слабости. След Карловско имаше огромен обществен дебат за сечта, деретата и превенцията. Част от проблемите обаче останаха нерешени. Сегашният потоп показва, че държавата все още реагира основно след бедствието, а не преди него.

Променя се и самият ландшафт на България. През последните десетилетия много реки бяха стеснени. Дерета бяха бетонирани. Заливни терени бяха застроени. Това намалява естествената способност на природата да поема вода. Преди реките са имали пространство за разливане. Днес водата навлиза директно в урбанизирани зони. Така дори сравнително малки реки могат да станат разрушителни.

Има и още един важен парадокс. България едновременно страда от суши и от наводнения. Това изглежда противоречиво, но всъщност е типично за климатичната промяна. Дългите сухи периоди изсушават почвата. Тя губи способността си да абсорбира вода. След това при внезапен порой голяма част от валежа се стича по повърхността. Именно така се формират внезапните приливни вълни.

Докладът на МОСВ от 2026 г. е особено показателен. В него министерството признава, че водната система на България страда от институционална разпокъсаност, слаб контрол и хронично изоставане на инфраструктурата. Това е важно признание. За първи път държавата започва да говори за водата не само като ресурс, а и като риск за националната сигурност.

https://www.moew.government.bg/bg/mosv-predstavya-rezultatite-ot-analiz-i-vuzmojnite-resheniya-na-vodnite-krizi-v-bulgariya-v-doklad/?utm_source=chatgpt.com

Най-важният извод е, че подобни бедствия вероятно ще стават по-чести. Данните на НИМХ и европейските климатични модели показват именно това. България постепенно навлиза в период на по-нестабилно време и по-екстремни валежи. Големият проблем е, че климатът се променя по-бързо, отколкото държавата успява да се адаптира.

Постоянно ни говорят как едва ли не трябва да адаптираме природата към себе си. А истината е, че още имаме много да учим как да оцеляваме в нея. Оказа се, че освен заложените капани от предишни правителства и парламенти, настоящата власт получи сериозен тест, който сякаш идва отгоре!

Тодор Беленски

Българският език е повече от средство за общуване. Той е памет, корен и душа. В него всяка дума носи история, а всеки ко...
24/05/2026

Българският език е повече от средство за общуване. Той е памет, корен и душа. В него всяка дума носи история, а всеки корен ражда цял свят от смисъл и усещане.

Една от най-красивите думи за мен е „благодаря“ и когато преподавам на най-малките деца често я използвам, за да я обикнат и те, и да свикнат да я използват. Това е дума, с която даряваме признателност, но и добрина. И колко необятен е светът, който извира от този корен „благо“: благородство, благост, благоухание, благонадеждност, блаженство. Само един корен, а в него- цяла философия за доброто, светлината и човечността.

Това е богатството на българския език, че думите ни не са просто звуци. Те носят ценности, пазят памет и съхраняват начина, по който усещаме света.

Може би затова езикът ни е оцелял през вековете, защото в него има дух.
А когато казваме „благодаря“, ние не просто изричаме учтивост. Ние подаряваме светлина.

Честит 24 май! Нека не забравяме своите корени и използваме по-често българските думи, които носят в себе си сила.

В коментар ще споделя една песен, която е оставила следа в мен като дете.
Поздравете и вашите деца с нея.✨️

Надежда Беленска

21/05/2026

Странно е усещането когато няколко часа не си погледнеш телефона и после влезеш в мрежите. Сякаш попадаш в паралелен свят.

Когато след няколко часа приятен и смислен разговор, попаднеш на клиширани фрази, заучени клишета и откровени глупости.

Дълбочината на разговора ражда светове и изгражда модели на светоусещане. Развива въображението по форма и смисъл.

Пикселираните изображения, кратките мисли и смисли, късите видео формати просто забавят мозъчната дейност. Ленивият невронен обмен прави матрицата все по-примитивизирана.

Но пък така приятният разговор става още по-ценен и красив...Великолепието на чистия ум и душевна мекота. Не удоволствие, а истинско удовлетворение!

Тодор Беленски

18/05/2026

Интересно нещо са трендовете. Събират, разделят, ожесточават, но най-вече показват вътрешната същност. Дори не толкова със защитаваната позиция, защото забелязвате, че понякога се разминавате рязко в мненията си с хора, с които често сте съмишленици по много въпроси..

Какво обаче свързва хората дългосрочно? Това категорично е отношението към останалите, включително когато не сте съгласни с тях. Много е масов проблемът с незачитането на чуждите позиции. И то до степен на неуважително отношение и погазване на чуждото достойнство.

Това не се изчерпва изобщо до социалните мрежи. Преди малко прочетох за мъж от Търново, който стрелял с прашка по деца, защото вдигали шум. Дори тук съм сигурен, че ще има полярни мнения.

Това нашето не е нормална изнервеност. Псуваме този и онзи политик, че ни предавал, музикантите, че били пошли и сатанисти, футболистите за лигавщината им. Но истината е, че всичко това е продукт на нашата обществена тъкан.

В България обществените науки не са на почит и никога не са били. Преди поне сме произвеждали качествен научно-технически елит. Но при нас намирането на пътя към себе си, се разглежда като езотерика. Да не говорим изобщо за разбирането на исторически процеси, формиране на архетипове и порастване до степен, в която да разбираме разликата между желано и възможно.

Без да се правя на психолог, предполагам това се дължи на неясното поставяне на граници като деца. Защото за едни неща ние сме страшно примирени и все се чудим дали някой ще ни ги позволи, а за други брутално минаваме границите на приличие и влизаме с мръсни обувки в нечие лично пространство, накърнявайки чуждото достойнство .

Подразним се на Иво Мирчев примерно и си го изкараме на някой обикновен любител на Крафт бира или соево лате. Последното е закачка, а не рамкиране, че някой пак ще се разсърди.

Говоря в множествено число, защото такова нещо е обществената отговорност. Дори аз лично да не подхождам по този начин, си оставам част от средата тук. И също съм нейн продукт. От тази гледна точка всеки един от нас има възможност да влияе по отношение на това дали ще проектира осъдително отношение към чуждата гледна точка или уважение и зачитане.

Когато преподавате на деца виждате нагледно силата на личния пример. Децата са като огледало. За възрастните мрежите са социален отдушник, но те са придобили статус на паралелна социална реалност.

Знам, че в днешно време със социалните науки трудно ще си изкарате хляба. Но пък винаги можете да намерите време да прочетете малко история и то през биографии и лични преживявания. Завършеният човек може да решава продоволственият въпрос с всякаква дейност, но е важно да разбира няколко основни принципа. На геополитическата физика, на обществените отношения и на историческите процеси.. За да може правилно да разбере мястото си в света.

Същевременно като прашинка, атом и собствена вселена. Разбира се, това е урок, който се учи цял живот. Но си мисля, че единственият достоен път е този на познанието и уважението. Останалото е его и суета!

Тодор Беленски

На 11 май 1840 г. е роден Стефан Тодоров Димов, по-известен като Стефан Караджа. Той е български национален герой, револ...
11/05/2026

На 11 май 1840 г. е роден Стефан Тодоров Димов, по-известен като Стефан Караджа. Той е български национален герой, революционер и войвода.

Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски - Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи.

През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. От Памет Българска припомняме, че на 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим.

В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от османците. На 12 юли е откаран в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка Обретенова.

Черепът на Караджата се съхранява дълги години в Къщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къща-музей на Баба Тонка през януари 2014 година. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 година. Според надписа на кръста обаче датата е 30 юли 1868 г.

“Гордостта на България”, както Захари Стоянов нарича Караджата..

Поклон, войводо!

Източник: Памет Българска

06/05/2026

Честит ден на храбростта на българската армия! Живи и здрави да са и всички именици днес!

Всяка година на този ден се сещам за невероятните подвизи и спечелени битки от българските войници, но и за загубените войни от политиците ни, довели до няколко национални катастрофи.

Това се превръща в постоянен проблем на държавата в историята ни. Но е честно да признаем, че въпросните политици са производни именно на народа ни.

Липсата на всякакви принципи, а наличие на плоски и малоумни лозунги е дълбоката и тревожна линия на поведение в българското общество. Когато те не са налице се изпада в безумни личностни култове.

Пиша всичко това в този ден, защото именно този начин на мислене, не е позволил на великите победи на българската армия да превърнат страната ни във фактор. Затова и Дойран и Шипка остават безсмъртни подвизи, но са лъч светлина в едно тъжно и последователно изчезване на българския държавотворен народ!

В наши дни мъжете сме длъжници на родината си. Често вече се налага жените да изпълняват нашата роля дори в защита на нацията. Задават се тежки и смутни времена. Големите анализатори винаги казват, че мирът е подготовката за следващата война. Не е време да се ежим, а ясно да осъзнаем положението. Ние имаме една татковина, която трябва да браним.

Няма да отида в чужда страна и да се бия за чужди интереси. Но и сто живота да имах, бих ги дал в защита на България. И ако някои национални предатели днес в инфантилно службогонство поставят на карта съществуването на държавата и народа ми, ще получат огън и меч. Дядо ми беше полковник от българската армия и няма да предам неговите и заветите на предците ни. България над всичко!

Тодор Беленски

Сто и петдесет години. Време, което за човешкия живот е вечност, но за един народ, само миг от вечната му борба за свобо...
01/05/2026

Сто и петдесет години. Време, което за човешкия живот е вечност, но за един народ, само миг от вечната му борба за свобода и достойнство. И все пак този миг гори. Гори като пламъка, който през април 1876 година разкъса тъмнината на робството и освети пътя към свободата.

Априлското въстание не беше просто бунт. То беше смел и неудържим израз. Един вик на хора, които знаеха, че може да загубят всичко, но отказаха да живеят на колене. Това беше моментът, в който българинът избра честта пред страха, саможертвата пред покорството.

Копривщица, Панагюрище, Батак: това не са само места на картата, а светини. Там земята още помни стъпките на онези, които тръгнаха срещу една империя с вяра, че свободата струва повече от живота. Там кръвта не е пролята напразно, а е засяла семето на бъдещето.

И днес, 150 години по-късно, въпросът стои пред нас със същата сила: достойни ли сме за тяхната жертва? Свободата не е даденост. Тя не е спомен, заключен в учебниците. Тя е отговорност: всеки ден, във всяко наше действие, във всяка наша дума.

Да помним Априлското въстание не означава само да се прекланяме. Означава да продължим. Да пазим духа жив. Да не допускаме равнодушието да угаси огъня, който те запалиха.

Защото народ, който забравя своите герои, губи посоката си. Но народ, който помни и се бори остава свободен.

И тъй като днес е и празник на труда ви поздравявам със статия, която написах по темата.

https://mnenia.info/%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b4-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8/

Надежда Беленска

Address

ж. к. Овча Купел 1, бл. 411, магазин 2
Sofia

Opening Hours

Monday 09:00 - 18:00
Tuesday 09:00 - 18:00
Wednesday 09:00 - 18:00
Thursday 09:00 - 18:00
Friday 09:00 - 18:00

Telephone

+359 954 94 29

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Издателство Сатори posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Издателство Сатори:

Share