Издателство Сатори

Издателство Сатори Издателството цели утвърждаването на български автори и създаването на просветена среда от четящи хора! Присъединете се към нас!
(3)

Сервиз и ремонт на компютри, принтери и копирни машини.

📚 Културният разлом на Европа: къде стои книгата в обществото ни през 2025 г.?Данните от последните проучвания на Eurost...
18/09/2026

📚 Културният разлом на Европа: къде стои книгата в обществото ни през 2025 г.?

Данните от последните проучвания на Eurostat и EIBF разкриват една тревожна картина на „Европа на две скорости“ - разликата вече не е само икономическа, а дълбоко културна и образователна.

🔍 Какво казват цифрите?

В страните с най-висок стандарт на живот и устойчиво развитие, четенето е масов навик. В Люксембург (75.2%), Дания (72.1%) и Естония (70.7%) над две трети от населението прочита поне една книга годишно. За тези общества знанието не е лукс, а базова ценност.

📉 Реалността в България: една невидима криза

Нашият национален резултат ни поставя на дъното на класацията в Европейския съюз. Едва 37.8% от българите са прочели поне една книга през последната година. Още по-сериозен е сигналът от националните проучвания на агенция „Тренд“: близо 43% от сънародниците ни признават, че изобщо не отварят книги. Това означава, че в момента групата на „нечетящите“ у нас е по-голяма от тази на „активно четящите“.

💡 Защо това има значение?

Нивото на грамотност и способността за критично мислене, които четенето развива, са пряко свързани със способността на едно общество да създава висока добавена стойност. Когато критичната маса от хора спре да търси нови идеи и познания в литературата, това неминуемо се отразява на качеството на работната сила, на икономическия просперитет и на общото ни бъдеще.

Книгата е най-лесният и достъпен инструмент за промяна. Тя не е просто за забавление - тя е инвестиция в капитала, който никой не може да ни отнеме: нашето знание.

Въпросът, който остава, е следният: може ли една нация да претендира за европейско бъдеще, ако почти половината от нея е в състояние на доброволна интелектуална изолация? Докога ще обвиняваме системата за липсата на критично мислене, ако самите ние сме превърнали четенето в изгубен навик?

Споделете вашето мнение: къде според вас е коренът на проблема - в личния избор, в семейството или в провала на българската образователна система?

📊 Източници: Eurostat, EIBF, Federation of European Publishers (FEP), Агенция „Тренд“

Какво нешо е спортът... Наглед мач с очевидно по-слабите украинци, ни прати на трето място и труден поток. И накрая побе...
16/09/2026

Какво нешо е спортът... Наглед мач с очевидно по-слабите украинци, ни прати на трето място и труден поток. И накрая победа с Полша, която не променя класирането, се превърна в такъв психологически тласък, че може отново да ни изстреля до голямата четворка.

https://www.instagram.com/p/DdXAqHDCMum/?stkn=MTY5djcwNXhkdGZiMA==

Полша и Италия са най-големите волейболни сили и много неудобен отбор за нас. Това беше победа на волята, на характера, на духа. И бойното кръщение на Дени Бърдаров! Небето ви е границата, лъвове!

#българия #волейбол #лъвове

11/09/2026

Има нещо много специално в този волейболен отбор на България. Една невероятна страст, борба за всяка топка, симбиоза с публиката. На всеки един мач сякаш се усеща един особен привкус.

https://www.instagram.com/p/DdKMWYRjaQ8/?stkn=dTRqNGRseTRuYm9p

На сплав от национална гордост, чест и пределна мотивация. Пожелавам ви от сърце да спечелите всеки един трофей, момчета. Заради страхотните ви сърца и души, които оставяте всеки мач на полето!

#волейбол #българия

Тодор Беленски

Новите резултати от PISA отново показват, че българското образование не успява да осигури базова функционална грамотност...
09/09/2026

Новите резултати от PISA отново показват, че българското образование не успява да осигури базова функционална грамотност на огромна част от учениците. По четене и математика България продължава да изостава, а делът на учениците с високи постижения остава тревожно нисък. Тези тестове са информационен повод, но истината е, че тази тенденция ние си я виждаме и усещаме от години.

Политическата реакция обаче отново се свежда до познатото примитивно: " Ще дадем повече пари по различни механизми." Това е счетоводен и количествен метод, който по определение не може да доведе до качествено различни резултати.

Финансирането има значение, но не обяснява само по себе си защо една система произвежда толкова много ученици, които могат да възпроизведат урока, но се затрудняват да използват наученото в непозната ситуация.

Проблемът е по-дълбок. Българското образование няма достатъчно ясна обществена поръчка за сложно образование. Искаме дипломи, оценки, успешно издържани изпити и кадри за пазара на труда. Но кой изисква от училището да създава хора, способни да анализират, да проверяват информация, да разпознават манипулация и да защитават собствена теза?

Учителят също не може да бъде превръщан в единствен виновник. Ако системата го притиска да „вземе материала“, да поддържа документация и да подготвя учениците за изпити, тя естествено насърчава възпроизвеждането, а не мисленето.

Има и друг дефицит, за който почти не се говори: липсата на реална обратна връзка от учениците. Системата измерва оценки и резултати, но рядко пита достатъчно сериозно дали децата разбират, защо учат, кое им помага и кое ги отказва. А без такава обратна връзка трудно се изгражда мотивация.

PISA не е абсолютна мярка за качеството на образованието. Но тя показва нещо конкретно и важно, а именно че училището не трябва просто да предава знания, а да изгражда способност за тяхното използване.

Затова решението не е поредното увеличение на бюджета, представено като реформа. Нужно е да се промени самият модел на учене. По-малко механично възпроизвеждане, повече разбиране, аргументация, анализ и работа с реални проблеми.

Парите са условие. Но качеството на образованието зависи от това какво общество искаме да произведем чрез него

Повече по темата тук:

https://mnenia.info/%d1%81%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb-%d0%bf%d0%b0%d1%80/

Тодор Беленски

На днешната дата почитаме една от най-великите геополитически победи на българската държава. Съединението от 1885 г. не ...
06/09/2026

На днешната дата почитаме една от най-великите геополитически победи на българската държава. Съединението от 1885 г. не е само история за национална воля. То е рядък пример за това как малка държава може да извърши геополитически ход, който предварително няма разрешението на великите сили, и въпреки това да го превърне във факт.

Берлинският договор е създал Източна Румелия именно за да не се появи голяма България. Съединението нарушава тази конструкция. Но през 1885 г. Европа вече не е същата Европа от 1878-а. Между великите сили се е натрупало такова напрежение, че българският въпрос се оказва в една от цепнатините на системата.

На първо място да разгледаме Русия. Петербург по принцип няма интерес от разделена България и още по-рано е приемал възможността за Съединение. Но Александър III има друг, непосредствен интерес: да не позволи на Александър Батенберг да превърне Съединението в свой политически триумф. Затова Русия отзовава офицерите си от българската армия и настоява за международна конференция. Но същата Русия не желае Османската империя да изпрати войска в Южна България. Нейният отказ да подкрепи Батенберг не се превръща в готовност да възстанови старото положение със сила.
Точно тук се появява първата българска възможност.

Османската империя формално има правото да възстанови статуквото. Но за султана военната намеса означава не просто операция в Източна Румелия, а риск от сблъсък с Русия и от нова европейска криза. Абдул Хамид II избира да не изпраща войска и оставя въпроса на великите сили. България печели време, а в тази криза времето е стратегически ресурс.

На следващо място е влиянието на Великобритания. Лондон няма внезапна любов към българската кауза. Има руски проблем. След като става ясно, че Петербург не стои зад пловдивския акт, британците виждат възможност да използват Съединението срещу руското влияние на Балканите. Така Лондон започва да защитава баланса, който ограничава Русия. Именно британската позиция по-късно помага да се намери формулата на личната уния.

Австро-Унгария има още по-различен интерес. Виена не желае нито силна България, нито руско разширяване на влиянието, но също толкова малко желае Балканите да се разклатят. Сърбия е в австрийската орбита и Белград използва Съединението, за да поиска компенсация. Когато българската армия стига до Пирот и вече заплашва самата Сърбия, Виена поставя границата: Кевенхюлер предупреждава Батенберг, че при продължаване на настъплението ще последва австро-унгарска намеса. България спира точно на този етап.

Това е може би най-важният момент от цялата история. България не се опитва да спечели всичко. Тя разбира докъде може да стигне, преди чуждите интереси да се съединят срещу нея.

И именно тук трябва да се видят ходовете на княз Александър. Той разбира, че Русия няма да даде предварително разрешение, опитва да сондира Лондон и Виена, разговаря с Гирс и поема риска. След Съединението поема управлението на Източна Румелия, а когато Русия изтегля офицерите си, остава да воюва с армия, която трябва да бъде реорганизирана почти в движение.

След Сливница не приема посредничество, преди да бъде поставено Съединението като условие, но след Пирот спира пред австрийската граница на допустимото. Това не е просто героизъм; а и политика на риска с ясна граница.

Но зад видимите фигури има и други, които често не получават заслуженото признание.
Гаврил Кръстевич е особено важен именно защото историята почти го е превърнала в антипод на Съединението. Той е един от хората, участвали в юридическото изграждане на Българската екзархия, а през 1885 г. като генерал-губернатор на Източна Румелия знае какво се подготвя и разполага с властта да се противопостави, но не го прави. По-късно е унизен и прекаран с файтон през Пловдив - като победен символ на стария ред.

Това е една от несправедливостите на историческата памет. Видимият герой обикновено е този, който влиза в кадъра в последния момент. Докато невидимите герои са онези, които години наред изграждат институциите, армията, дипломатическите канали и политическата култура, без които последният ход би бил невъзможен.

Захари Стоянов, Чардафон, Димитър Ризов, Сава Муткуров, Стамболов, Каравелов, дипломатите Гешов и Начович, офицерите и онези българи, които поддържат каузата години преди 6 септември, представляват истинската инфраструктура на Съединението.

А над тях стои една проста геополитическа сметка: България не може да надвие великите сили. Но може да използва невъзможността им да се споразумеят.
Съединението успява именно така. Първо актът се осъществява фактически. После се използват руско-британското съперничество, австро-руските противоречия, османската предпазливост и нежеланието на никого да започва голяма европейска война заради Източна Румелия.

Българската армия осигурява силовите условия, дипломацията го превежда на езика на чуждите интереси, а накрая великите сили го превръщат в компромис чрез Топханенския акт.

Това е много по-сериозен урок от баналното клише, че „когато сме единни, сме силни“.
Малката държава печели не когато чака големите да ѝ разрешат това, което никой от тях няма интерес да ѝ разреши. А когато има достатъчно разумен елит, който разбира противоречията между тях, избира момента, прави своя ход и знае точно къде трябва да спре.

Конкретните действия и начин на постигане на голата цел отлично описва моята половинка Надежда статията си за MneNia.info Препоръчвам да прочетете и нея!

https://mnenia.info/%d1%81%d1%8a%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%be/

Тодор Беленски

На 30 август 1040 г. започва едно от най-големите български въстания през Средновековието. Почти хиляда години по-късно ...
02/09/2026

На 30 август 1040 г. започва едно от най-големите български въстания през Средновековието. Почти хиляда години по-късно за него помним най-вече няколко имена, предателството, ослепяването.

Но зад това стои една много по-сложна история. Знаем кога започва въстанието и знаем как завършва съдбата на Петър Делян. Между тези две точки обаче има човек, войска, политически амбиции, съюзи, предателства и борба за власт, за които средновековните извори са оставили твърде оскъдни и противоречиви сведения.

Тъкмо този исторически дефицит прави „Поличба“ на Бойко Беленски интересна. Романът не преразказва просто познатите факти за въстанието, а се опитва да възстанови епохата около тях - политическата обстановка, войната, отношенията между хората и най-вече образа на самия Петър Делян..

Авторът се опира на исторически източници и на по-нови изследвания, за да изгради от една сравнително фрагментарно запазена история цялостен разказ. И това е може би най-голямото достойнство на книгата: тя не превръща Петър Делян в бронзова историческа фигура, а го показва като човек, който трябва да взема решения в свят на власт, страх, амбиции и предателства.

Не е случайно, че авторът казва, че е носил този образ в себе си 33 години, преди да напише романа.

Ако за Петър Делян са ви останали няколко имена и дати от учебника, „Поличба“ е добър начин да видите колко много история всъщност стои зад тях.

Можете да поръчате книгата тук:

https://www.izdatelstvo-satori.com/book/policba

Разгледайте и целия ни каталог с книги..При покупка на повече от една книга - получавате още една като бонус!

https://www.izdatelstvo-satori.com/catalog

Димитър Талев: Но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяраН...
01/09/2026

Димитър Талев: Но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра

На 1 септември 1898 г. в Прилеп се ражда един от най-големите български писатели, посветил целия си живот на борбата за свобода и човешки права на българите в Македония.

Освен литературен шедьовър, творчеството му е прозорец към историческите епохи, през които преминават българите от Македония. Тетралогията „Железният светилник“, "Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ проследява еволюцията на българската интелигенция в Македония през Възраждането, която независимо от перипетиите, се превръща в морален стожер и жив пример за своя народ, изобличава чуждопоклонниците, категорично отстоява националните интереси и е готова на саможертва за тях.

„Човек не бива и не може да живее само за себе си“ е завет на Талев, който напомня на всяко следващо поколение за дълга му към българския народ.

Огромната нравствена сила на Димитър Талев намира израз и в дейността му като журналист, като руши всеки опит за цензура и неизменно информира българската и международната общественост за гнета и насилията над българите в Македония след края на Първата световна война.

128 години след рождението на Димитър Талев българите в днешната РСМ все така продължават да се борят за спазването на човешките си права.

Кирил Атанасов

25/08/2026

Истината за прехода от доцент Григор Сарийски

#преход #ГригорСарийски

Години наред не разбирах защо се толерират нацистки формирования и конкретни практики по агитките. В началото не схванах...
25/08/2026

Години наред не разбирах защо се толерират нацистки формирования и конкретни практики по агитките. В началото не схванах и цялото напояване в медиите и социалните мрежи около бруталното убийство на Георги Кузев. Тотава видях новия проект за въвеждане на детско правосъдие и нещата ми се изясниха. Вече повече от десетилетие международните мрежи около "Отворено общество" се опитват да прокарат тази инициатива.

Затова и реших да направя това разследване, което е едно от най-важните в живота ми, защото се касае за бъдещето на българските деца. Положих колосален труд, за да разчепкам международните мрежи и конкретните български изпълнители, които стоят зад това нещо. Само ще кажа, че въпросната инициатива датира още от 2011 г.

https://www.patreon.com/Todor_Belenski/posts/detsko-pravosdie-167549862

Години наред лобизъм по темата осъществяват организации като Национална мрежа за децата, Мрежата за правна помощ, Институтът за социални дейности и практики, фондация „П.У.Л.С.“, Българският център за нестопанско право, фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Асоциация Анимус“, „Партньори – България“, фондация ИГА, Центърът за изследване на демокрацията, ФИЦЕ – България и Асоциацията за възстановително правосъдие. В международен план освен фондациите на Сорос, зад инициативата стои и УНИЦЕФ.

Всичко това съм доказал с конкретни документи. Разрових се из международните примери и открих няколко държави, в които това вече е въведено. Проследих и посочих с линкове към източниците конкретни статистики за увеличения брой деца, изведени от семействата, както и броят на тези, поставени под институционален контрол. Установих и пряко корелация между социалния статус на семействата и представянето им като рискови за децата си.

Данни за Нова Зеландия например показват, че за една година броят на децата под държавна грижа в страната се е увеличил от 5312 на 5708, а настаняванията извън дома - от 4394 на 4716. Това е увеличение от около 7% за съответния период. Като сериозен проблем се отчита свръхпредставеността на маорските деца в системите за закрила и правосъдие - тема, която години наред е предмет на обществен и политически спор в Нова Зеландия.

https://msd.govt.nz/about-msd-and-our-work/publications-resources/statistics/cyf/index.html?utm_source=chatgpt.com

Още по-брутален пример е Шотландия. През 2025–2026 г. 8839 деца са били насочени към т.нар. „детски докладчик“, като цели 7094 от тях са били насочени не заради престъпление, а поради опасения, свързани със закрилата и грижата. Само 2236 деца между 12 и 17 години са били насочени поради предполагаемо престъпление. Към март 2026 г. 6301 деца са били под задължителна мярка за надзор. От тях 87,1% са били насочвани единствено по основания, свързани със закрила и грижа, а не с престъпления.

https://www.scra.gov.uk/2026/06/scras-official-statistics-2025-2026/?utm_source=chatgpt.com

В Нидерландия намерих малко по-стари данни - от 2024г., но тенденцията е същата. Близо 9000 младежи са били с разрешено от съд извеждане от дома. Още 5715 са били под младежка пробация и надзор, като този брой е нараснал спрямо предходната година.

https://www.cbs.nl/nl-nl/longread/rapportages/2025/jeugdbescherming-en-jeugdreclassering-2024?utm_source=chatgpt.com

Данните за Англия и Уелс показват концентриран проблем с малка група хронични извършители. Именно те извършват непропорционално голям дял от повторните престъпления.

https://www.gov.uk/government/statistics/the-use-of-diversionary-outcomes-in-england-and-wales-2025/the-use-of-diversionary-outcomes-with-youth-justice-service-involvement?utm_source=chatgpt.com

Проектът в момента е на фаза обществено обсъждане. Именно сега трябва да положим максимални усилия да не се стига до закон, който ще бъде във вреда, вместо в полза на децата.

В най-общи линии обособих проблемите, които видях в няколко основни направления.

Увеличаване на държавния контрол

Вместо детето просто да получи предупреждение и случаят да приключи, то може да бъде включено в програма, оценявано от специалисти, насочвано към услуги и наблюдавано. Ако не изпълни условията - например не посещава психолог или не участва в определена програма, то може отново да попадне в системата.

Етикетиране на деца

Оценката „рисково дете“ може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Социалното неравенство да стане криминален индикатор

Бедното, проблемното или нефункциониращото семейство може да започне да се възприема като доказателство за бъдеща престъпност.

Прекалена зависимост от НПО и социални услуги

Тук вече се връщаме към мрежата от неправителствени организации, която от години работи по темата. Те имат проекти и международни партньори. Това не е автоматично проблем. Проблем става, ако държавата започне да прехвърля на външни организации функции, които засягат пряко отношенията между родители, деца и институции.

Тогава възниква въпросът: кой носи отговорност? Ако социална услуга, управлявана от външен доставчик, сгреши оценката си, кой отговаря? Ако неправителствена организация разработва методика, по която после се оценяват семейства, кой контролира тази методика?

Отслабване на отговорността

Ако отклоняването от наказателното производство се превърне в почти автоматична практика, системата може да изпрати грешен сигнал. Голям систематичен преглед на полицейските програми за отклоняване изрично разглежда този риск. От гледна точка на възпирането прекалено меката реакция може да не спре бъдещото престъпно поведение, ако детето остане с усещането, че се е „разминало“.

Недостатъчна защита на жертвите

Възстановителното правосъдие не трябва да превръща жертвата в инструмент за „ресоциализация“ на извършителя.

Липса на адекватна реакция към тежките рецидивисти

Премахването на затворените институции без създаването на високосигурни терапевтични и образователни центрове може да остави полицията и обществото без достатъчно инструменти.

Бюрократизация

И накрая идва рискът, който е може би най-типично български. Новият модел изисква полиция, прокуратура, съд, социални служби, училища, психолози, медиатори и други специалисти да работят заедно. На теория това е отлично. На практика България има дълга история на „междуинституционално взаимодействие“, което означава още един формуляр, още един доклад и още една комисия.

Дете може да бъде оценявано от пет различни институции, докато никой не носи реална отговорност за резултата. Това е голямата опасност: да закрием една стара неработеща система и да я заменим с много по-скъпа мрежа от оценки, услуги и доклади, която изглежда модерно, но не успява да намали нито рецидива, нито престъпността.

Цялото разследване можете да прочетете тук:

https://mnenia.info/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/

Очаквам да видя реакция от юридическите екипи на партиите, от психолози, социални работници и от малкото национално отговорни български НПО-та. Ако проспим това нещо и оставим разни международни организации да определят отношенията на нашата държава и семействата ни, това ще означава, че вече окончателно нямаме нито държава, нито общество!

Тодор Беленски

Карта на Eurostat показва демографската динамика в Европа за 20-години.  Анализирах данните за България. Обезлюдяването ...
20/08/2026

Карта на Eurostat показва демографската динамика в Европа за 20-години. Анализирах данните за България. Обезлюдяването е поголовно. Но поне мигрантите у нас са малко - на фона на Запада.

Но самото число за България всъщност не е най-интересното. По-важно е какво стои зад него. България не губи население равномерно и не губи всички възрастови групи еднакво. Най-ценната част от населението за бъдещото възпроизводство на обществото, младите и хората в активна възраст, е и най-мобилната. Когато човек напусне страната на 20 или 25 години, това не е просто един човек по-малко в статистиката. Това е потенциален работник, родител и данъкоплатец, който може да създаде следващото поколение извън България. Така емиграцията започва да произвежда вторичен демографски ефект: тя намалява не само сегашното население, но и броя на бъдещите раждания.

Тъкмо това е една от причините демографският проблем на Източна Европа да е толкова труден за обръщане. Изследване от 2025 г. в European Journal of Population за причините за регионалния спад на населението в Европа показва, че в голяма част от Централна и Югоизточна Европа миграционният отлив се наслагва върху отрицателния естествен прираст. Авторите разглеждат именно взаимодействието между раждаемост, смъртност и миграция, вместо да свеждат обезлюдяването до един фактор.

По данни на Eurostat около 46,7 милиона души, или 10,4% от населението на ЕС, са родени извън ЕС, а още 18 милиона са родени в друга държава от ЕС. Делът на родените извън страната, в която живеят, е особено висок в Люксембург, Малта, Кипър, Ирландия, Австрия, Швеция и Германия. В Германия например родените извън страната са 20,5% от населението, докато в България са едва 3,8%.

Подробен анализ по темата е статията:

https://mnenia.info/%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%82-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%80%d0%b8%d0%b2-%d0%ba/

Тодор Беленски

#мигранти #демография

Address

ж. к. Овча Купел 1, бл. 411, магазин 2
Sofia

Opening Hours

Monday 09:00 - 18:00
Tuesday 09:00 - 18:00
Wednesday 09:00 - 18:00
Thursday 09:00 - 18:00
Friday 09:00 - 18:00

Telephone

+359 954 94 29

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Издателство Сатори posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Издателство Сатори:

Shortcuts

Share