25/08/2026
Години наред не разбирах защо се толерират нацистки формирования и конкретни практики по агитките. В началото не схванах и цялото напояване в медиите и социалните мрежи около бруталното убийство на Георги Кузев. Тотава видях новия проект за въвеждане на детско правосъдие и нещата ми се изясниха. Вече повече от десетилетие международните мрежи около "Отворено общество" се опитват да прокарат тази инициатива.
Затова и реших да направя това разследване, което е едно от най-важните в живота ми, защото се касае за бъдещето на българските деца. Положих колосален труд, за да разчепкам международните мрежи и конкретните български изпълнители, които стоят зад това нещо. Само ще кажа, че въпросната инициатива датира още от 2011 г.
https://www.patreon.com/Todor_Belenski/posts/detsko-pravosdie-167549862
Години наред лобизъм по темата осъществяват организации като Национална мрежа за децата, Мрежата за правна помощ, Институтът за социални дейности и практики, фондация „П.У.Л.С.“, Българският център за нестопанско право, фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Асоциация Анимус“, „Партньори – България“, фондация ИГА, Центърът за изследване на демокрацията, ФИЦЕ – България и Асоциацията за възстановително правосъдие. В международен план освен фондациите на Сорос, зад инициативата стои и УНИЦЕФ.
Всичко това съм доказал с конкретни документи. Разрових се из международните примери и открих няколко държави, в които това вече е въведено. Проследих и посочих с линкове към източниците конкретни статистики за увеличения брой деца, изведени от семействата, както и броят на тези, поставени под институционален контрол. Установих и пряко корелация между социалния статус на семействата и представянето им като рискови за децата си.
Данни за Нова Зеландия например показват, че за една година броят на децата под държавна грижа в страната се е увеличил от 5312 на 5708, а настаняванията извън дома - от 4394 на 4716. Това е увеличение от около 7% за съответния период. Като сериозен проблем се отчита свръхпредставеността на маорските деца в системите за закрила и правосъдие - тема, която години наред е предмет на обществен и политически спор в Нова Зеландия.
https://msd.govt.nz/about-msd-and-our-work/publications-resources/statistics/cyf/index.html?utm_source=chatgpt.com
Още по-брутален пример е Шотландия. През 2025–2026 г. 8839 деца са били насочени към т.нар. „детски докладчик“, като цели 7094 от тях са били насочени не заради престъпление, а поради опасения, свързани със закрилата и грижата. Само 2236 деца между 12 и 17 години са били насочени поради предполагаемо престъпление. Към март 2026 г. 6301 деца са били под задължителна мярка за надзор. От тях 87,1% са били насочвани единствено по основания, свързани със закрила и грижа, а не с престъпления.
https://www.scra.gov.uk/2026/06/scras-official-statistics-2025-2026/?utm_source=chatgpt.com
В Нидерландия намерих малко по-стари данни - от 2024г., но тенденцията е същата. Близо 9000 младежи са били с разрешено от съд извеждане от дома. Още 5715 са били под младежка пробация и надзор, като този брой е нараснал спрямо предходната година.
https://www.cbs.nl/nl-nl/longread/rapportages/2025/jeugdbescherming-en-jeugdreclassering-2024?utm_source=chatgpt.com
Данните за Англия и Уелс показват концентриран проблем с малка група хронични извършители. Именно те извършват непропорционално голям дял от повторните престъпления.
https://www.gov.uk/government/statistics/the-use-of-diversionary-outcomes-in-england-and-wales-2025/the-use-of-diversionary-outcomes-with-youth-justice-service-involvement?utm_source=chatgpt.com
Проектът в момента е на фаза обществено обсъждане. Именно сега трябва да положим максимални усилия да не се стига до закон, който ще бъде във вреда, вместо в полза на децата.
В най-общи линии обособих проблемите, които видях в няколко основни направления.
Увеличаване на държавния контрол
Вместо детето просто да получи предупреждение и случаят да приключи, то може да бъде включено в програма, оценявано от специалисти, насочвано към услуги и наблюдавано. Ако не изпълни условията - например не посещава психолог или не участва в определена програма, то може отново да попадне в системата.
Етикетиране на деца
Оценката „рисково дете“ може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.
Социалното неравенство да стане криминален индикатор
Бедното, проблемното или нефункциониращото семейство може да започне да се възприема като доказателство за бъдеща престъпност.
Прекалена зависимост от НПО и социални услуги
Тук вече се връщаме към мрежата от неправителствени организации, която от години работи по темата. Те имат проекти и международни партньори. Това не е автоматично проблем. Проблем става, ако държавата започне да прехвърля на външни организации функции, които засягат пряко отношенията между родители, деца и институции.
Тогава възниква въпросът: кой носи отговорност? Ако социална услуга, управлявана от външен доставчик, сгреши оценката си, кой отговаря? Ако неправителствена организация разработва методика, по която после се оценяват семейства, кой контролира тази методика?
Отслабване на отговорността
Ако отклоняването от наказателното производство се превърне в почти автоматична практика, системата може да изпрати грешен сигнал. Голям систематичен преглед на полицейските програми за отклоняване изрично разглежда този риск. От гледна точка на възпирането прекалено меката реакция може да не спре бъдещото престъпно поведение, ако детето остане с усещането, че се е „разминало“.
Недостатъчна защита на жертвите
Възстановителното правосъдие не трябва да превръща жертвата в инструмент за „ресоциализация“ на извършителя.
Липса на адекватна реакция към тежките рецидивисти
Премахването на затворените институции без създаването на високосигурни терапевтични и образователни центрове може да остави полицията и обществото без достатъчно инструменти.
Бюрократизация
И накрая идва рискът, който е може би най-типично български. Новият модел изисква полиция, прокуратура, съд, социални служби, училища, психолози, медиатори и други специалисти да работят заедно. На теория това е отлично. На практика България има дълга история на „междуинституционално взаимодействие“, което означава още един формуляр, още един доклад и още една комисия.
Дете може да бъде оценявано от пет различни институции, докато никой не носи реална отговорност за резултата. Това е голямата опасност: да закрием една стара неработеща система и да я заменим с много по-скъпа мрежа от оценки, услуги и доклади, която изглежда модерно, но не успява да намали нито рецидива, нито престъпността.
Цялото разследване можете да прочетете тук:
https://mnenia.info/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0/
Очаквам да видя реакция от юридическите екипи на партиите, от психолози, социални работници и от малкото национално отговорни български НПО-та. Ако проспим това нещо и оставим разни международни организации да определят отношенията на нашата държава и семействата ни, това ще означава, че вече окончателно нямаме нито държава, нито общество!
Тодор Беленски
